Гинес официално признава новия световен рекорд за най-дълъг тиролски траверс (тролей) поставен от СТИСКА ЛИ ТИ

Между 10-14 и 18-19 септември тази година в района на връх Мальовица бе направен опит за най-дълг тролей. Идеята принадлежи на Стефан Симовски и Даниел Стефанов, създатели на катерачната стена в City Center Sofia. В реализацията на проекта се включи целия екип на СТИСКА ЛИ ТИ, както и много приятели, алпинисти и планинари.

За начало и край на Тролея бяха избрани точки непосредствено в околностите на връх Маловица-2729 м. и връх Орловец-2686 м. Разстоянието между тях по права линия бе измерено като 1550 м. Въжето във въздуха, бе замерено с дължина 1594 м.

За осъществяването на идеята бяха поръчани две въжета Ф 11 мм, всяко с дължина 1750 м. Физикът Кирил Дживджанов (Дживи) направи изчисленията по опъна, провисването, елонгацията и натоварването на въжето в критичните точки.

Самата организация на тролея протече по следния начин:
През първите два дни екипът трябваше да изнесе двете въжета, всяко тежащо по 140 кг, над втора тераса при Еленини езера.Освен това имаше и личен багаж и голямо количество инвентар, няколко помощни въжета – по 300 метра и 120 метра.Общият товар бе над 600 кг. Затова на ден се правеха по няколко курса между х.Мальовица и езерата с раници по 25 – 30 кг.

В средващите дни започна полагането на въжето по линията Орловец – Мальовица. Екипът срещна много проблеми с преминаването на кулоарите под връх Орловец, защото се движеше по диретисима. Беше пуснат 220 метров рапел по стената на върха при голяма опасност от каменопади. Края на рапелното въже бе обвързан с краищата на двете километрови въжета и по този начин те бяха издърпани и осигурени двойно на връх Орловец. След това процедурата се повтори при връх Мальовица, като там въжетата бяха осигурени малко под самият връх, а самата точка на тръгване бе поставена още по-ниско, така че всъщност Орловец да стане по-високата точка от тролея. Това бе направено за да се спази изискването от Гинес тролея да се преминава от по-ниска към по-висока точка.

Всичко трябваше да е напълно прецизно, защото дори и най-малкото недоглеждане можеше да доведе до неприятни последици. Затова всяка сутрин се правеха „оперативки” и въжето се полагаше грижливо на местата с най-плоски повърхности, туфи, поляни , а където е възможно – опънато във въздуха.

На 13 и 14 септември хората работеха при силен вятър и поройни дъждове по няколко часа на ден. На 14ти времето се влоши до толкова, че екипът бе принуден да преустанови работата за 3 дни. В този момент въжетата не бяха напълно опънати и се допираха на 3 - 4 места в земята.

Когато на 18 Септември тружениците се завърнаха, завариха оставената инвентарна палатка смазана от бурята, и едното въже протрито от силния вятър и триенето по камъните.

Нямаше голям избор. Скъсаните участъци бяха изрязани, а краищата съединени с троен тъкачен възел с три контролни от всяка страна. След толкова дни работа хората не бяха добре отпочинали, прогнозите за времето бяха неблагоприятни, но желанието за успех оставаше все така голямо.

На 19.9.08 слънцето разкъса небето, причудливи мъгли властваха в пропастите под тролея. С последните обтягания въжето литна високо над долината.
В 15.40 Даниел Стефанов увисна на двойното въже. Започна неговото контролирано спускане с помощта на 300-метровото въже, за да се избегнат неприятни инциденти при евентуален сблъсък с възлите. Около момента с прехвърлянето на възлите имаше известно забавяне. Малко след този момент Даниел взе 120 метровото въже за тестване от земята което бе фиксирано за двете километрови въжета още преди да бъдат опънати във въздуха. Той го взе със себе си като спасително, рапелно въже, ако нещо се обърка или силите му привършат.

ПОследвалото неконтролирано спускане (приятната част) приключи за по-малко от една минута. Скоростта не бе висока и Даниел премина не повече от 200 метра без дори да достигне до най-долната точка на Тролея. Причината за това беше изгубената височина по време на траверсирането до възела и усукванто на въжетата, което се беше получило при опъването на тролея.

В следващите 4 часа той се самоизвличаше нагоре към Орловец, допълнително затруднен от споменатите усуквания по дължината на въжетата. В началото с два самохвата, по – късно с полиспаст, Даниел продължи да се движи, дори когато след като слънцето залезе (не че нямаше голям избор) и температурата падна под нулата.

По показания на свидетелите и заснетите материали в крайната точка на тролея – за последните 20 метра, той отказва предложената му помощ и въже от посрещащия екип на връх Орловец, въпреки, че му е доста студено и вече не чувства краката си от дългото висене на седалката.

Пред погледите на 4-ма свидетели в 21:14 Даниел достига до скалата и поставя нов световен рекорд за най-дълъг тролей. – 1550 м. Значително измръзнал, той веднага е затоплен и свален в заслона Бак.

Със заснетите видео материали и много снимки, екипът на СТИСКА ЛИ ТИ, кандидатства пред Гинес за нов световен рекорд. Кандидатурата бе одобрена и към настоящият момент екипът на СТИСКА ЛИ ТИ държи рекорда за най-дълъг тролей в света. Очаквайте следващи постижения в най-скоро време!

Специална благодарност за помощта по време на реализация на проекта изказваме на управата на х.Мальовица.

Следват малко снимки, а кратко клипче за приключението на екипа можете да изтеглите от тук или да гледате на този адрес в интернет.